Тероар

Родопи (на гръцки: Ροδόπη) е планина в Южна България и Северна Гърция. Тя е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Общата площ на Родопите е около 18 хиляди кв. км, от които на българска територия са 14 738 кв. км.

Името на планината - Родопи, е с тракийски произход. През Средновековието планината била известна като Славееви гори (Славееви планини), а през османското робство – като Доспатски планини.

В древността Източни Родопи са населявани от древния народ траки. Благодарение на благоприятните природни условия, древните траки са развивали лозарство и винарство. Техните гъсти, ароматни и силни вина били ценени в древна Гърция, а по-късно и в цялата Римска империя.

За траките гроздоберът бил празник, свързан с множество ритуали в чест на бог Дионисий и богатата реколта. Те берели гроздето в кошници, след което го пренасяли в кошове или бъчви до местата за изстискване на гроздовия сок.

Виното било важна част от живота на траките – от празненствата за новородени до ритуалите за изпращане на покойници. То било храна за бедните, удоволствие за богатите и лекарство за всички.

Традициите на древните траки в отглеждането на грозде и производството на вино са съхранени до днес в България.

В Източни Родопи климатът е по-мек поради по-малката надморска височина и лесния достъп на топъл въздух от юг. Това води до по-малки температурни амплитуди през деня и сезоните. През лятото температурите рядко надвишават 30 градуса, а през зимата няма силни студове.

Планината е богата на водни ресурси – реки, езера, язовири, водопади и минерални извори. Валежите поддържат влажността в почвата и въздуха, а слънцето дълго огрява склоновете на планината през по-топлите сезони.

В Източните Родопи, по долината на река Арда и по другите големи реки, са разпространени алувиалните почви. В по-високите части преобладават канелените и кафявите горски почви. Карбонатните кафяви горски почви са песъчливо-глинести, с добър въздушен обмен. Те са рохкави и богати на хумус (12-16%), в зависимост от природната област.

Почвите в Родопите се отличават с естествено високо pH, което придава сладост на плодовете и зеленчуците, без натрапчив кисел вкус. Те са богати на усвоим азот, фосфор и калий.

Въздухът в планината е кристално чист, без прах и замърсители.

Лозята се нуждаят от топли и добре огрявани терени, защитени от силни ветрове. Температурният диапазон, особено през вегетативния период, не трябва да надвишава 10 градуса, затова Източни Родопи са идеални за отглеждане на различни сортове грозде.

При практикуване на биологично земеделие планината „ражда“ висококачествени органични плодове и зеленчуци. Поради подходящия климат, чистите почви, вода и въздух Източни Родопи са рай за отглеждане на био-лозя и различни сортове органично грозде.